Онези, неизречените думи,
погалихме през сълзи, като в грях.
Година, любовта от страст безумна,
стопяваше в сърцата всеки страх.
Политайки от тремора в гласа ти,
изригвах в манастирска тишина,
когато не успявах до съня ти
да стигна чрез безмълвните слова.
Понякога с мълчащите си думи
аз тръгвах като влюбен гимназист,
превземах разстояния и друми,
изгаряни от Бог и Антихрист.
А в нощите на влюбените роби
открихме не звезди, а топлина.
Звездите ги зачевахме в утроби,
прокълнати в зловеща суета.
Признанието тайно пожелали,
рисувахме със огън тишина.
Сърцата ни, в едничка длан събрали,
изгаряхме на клада… с Любовта!