Играя в пиеса с една поетеса,
веднъж се случайно пред щанда ми спря.
Предложих ѝ книга и тя я хареса,
и някак си странно във мене се взря.. 

Към мен безпристрастна, на разум подвластна,
тя има семейство, приветлив нов дом,
аз имам ли право, с душата си страстна,
във чуждата къща да влизам със взлом? 

Приятелко мила, прости на човека
заблудите, дето към теб е таял;
ти имаш пътека – аз своя пътека,
стани моя муза и мой идеал.