Нежно умислена, приказна, искрена
се появяваш пред мене.
Гледам те, вярвам ти, даже измислена,
ти си за мене родена.
Чудна е тази любов непорочна,
странна е тази надежда незрима.
Тъжната есен отдавна започна,
иде студената зима.
И се обличаме, дрехи дебели
слагаме, да оживеем.
Питам се, чудя се как онемели
един без друг ще живеем.