Защо допусна да се влюбя,
да се запленя
от сладостно - лъжливите слова.
Горчат ми те сега. Знаеш ли това?
Отвътре ме разяжда болка, мъчи ме тъга,
че поднесе ми единствено любов - заблуда.
Само едно не можах и до днес да разбера.
Защо точно мен избра?! Мъж си с две лица.
Да ме заблудиш успя
колко си самотен и нещастен.
Виждах в очите ти, че имаш нужда от обич, топлина.
И най - наивно подадох ти ръка.
Исках да почувстваш отново, че си жив,
да усетиш радостта от малките неща,
любовта.... това,
че може и да е красив света.
Повярвах ти, на теб и тез очи...
Слаб си!
Дори не каза, че си тръгваш.
Ако беше го направил, може би
нямаше така да ме боли.
Но друго ти реши
и с мълчание всичко в мен уби.
И защо да плача днес за теб?!
Когато сърцето ти е сякаш късче лед.