Тръгвам без посока
всичко тъмно е, а не е нощ;
слънцето не свети...
Вървя, а не срещам хора,
само сенки, без плът и кръв.
Сляп ли съм или пък мъртъв?
Не, сърцето още бие...
Тъпа болка в мен пулсира,
изяжда ме отвътре...
Душата бавно гасне,
плаче, стене, не разбира
с какво сгрешила е...
Да, забравена е тя
и от Бога, и от хора...
Колко пъти аз се молех
някой да ме чуе...
Колко пъти аз се молех
някой да ме види...
Безплътен призрак
бродещ в мрака!
Изоставен....
И от Бога, и от хора....