И тъй като непреодолима нежност ме кара да погаля нещо твое... И малки, нежни екстрасистоли, преследват ме, поглеждайки те всеки път... И тъй като от пулса ми изскачат игриви, грешни полутонове, като от строго петолиние, щом чуя стъпките ти пред вратата... И тъй като все още се усмихвам, гладейки последната ти риза...
И тъй като все още много искам за теб да съм красива пеперуда– ще седна и ще гледам залеза, кацнал на едно разлистено дърво и да не съм така обикновена, ще се надявам упорито дълго...
