Разпъваш ме, огъваш, моделираш.

Копнежът ми разкъсваш на парчета.

Живецът с лекота убиваш.

От мен отива си Човека.



Клупът се стяга! Нямаш милост!

Приижда буря, пада хлад.

С кристален дъх в сърцето целиш,

последен удар - леден ад.



Бездушна, празна - поразяваш.

Угасяш Огъня с кинжал.

В палач превръщаш се на Трепет

пред поглед молещ, опустял.



Не зная колко ми остава?!

Секунди? Дни ли? Часове?

В молитва търся Нежен ангел

да ме погали с ръце.



Искрици нови да запали,

да падне всяка бучка лед.

За да възкръсна от кристали,

да се превърна пак в Човек.



Обичам те... дори такава - убийца с ледена душа!

Ще те измия с Жарава

и ще убия с... Топлина!