С някой миг на съня, на нощта,

ще пристъпя в пътека подлунна,

ще вървя, и вървя, и вървя -

не вървял по пътека, бездумна…

С невидян още лъч, цял в роса,

жажден - капки ще пия магия,

и довзел им, довзел си дъха,

пак по пътя си, тънък, ще свия…

Все към теб, все към теб ще вървя -

осми цвят, невидян по дъгата,

ще досбъдна сред друм към съня,

все към теб ще вървя, в необята…

Като месечко - среброизгрял,

ще те гледам и милвам, целувам,

и сред лунния праг - дъх запрял,

с тънък щрих в теб, докрай ще рисувам…