Нарисувай ми онази синева,
дето над главите ни струи –
с всичките й мънички слънца,
с всичките й полети свободни.
Нарисувай ми онази земна твърд –
дето под нозете ни трепери.
С всичките, уханните цветя,
с всичките най-мънички копнежи.
Нарисувай ми отново нашето море –
с пролетните ветрове игриви,
с пясъка по нашите нозе,
с буйните вълни пенливи.
Нарисувай ми отново
нашите мечти –
с веселите песни на щурци,
с слънчевите зайчета в очите.
И накарай времето да спре.
Толкова от него сме зависими.
Просто се огледай във очите ми
и кажи ми, излъжи, че ме обичаш...