И двама знаем.. късно е за прошки,
Отиваш си!? Отдавна го разбрах!...
и нашата любов е пълна с грешки,..
а как да я избавиме от тях?

Щом думата добра не беше в дните,
преследваха я демоните зли,
щом всеки грях тежеше във гърдите,
разкъсващо за нашите души..

Вините ни със времето разстяха,
тъй късно е за всичко да простим,
сърцата ни с годините се сляха,
на тях поне дано не изменим.

Но нека да оставим само спомена,
той с теб ще ни преследва до безкрай,
но таз любов повярвай бе отровена,
агония пред истинският край...

И двама знаем късно е....