Любов на половина споделена,

убийствена и тиха,

и млада, ранна и зелена...

И съвършена, като физика на бебе,

пулсираща и тръпнеща,

и всячески приличаща на мене...

И като Шекспировата любов "тъй жадна,

поглъщаш всичко в себе си",

защо се боря в теб да не пропадна,

нали личи си, че за мене си?!

Нали се боря, моля се

и чакам, и копнея...

а може би и ти донякъде,

приличаш си със нея?!