И отново започваме
като в детска игра
да преплитаме пръстите,
да се любим така,


сякаш нямаме минало,
а е всичко пред нас,
сякаш всичко изстинало
ще се стопли за час...


Безвъзвратно отминали,
тези истински дни,
ние пак ще опитаме
да си върнем, нали?


Посребрели от времето,
пак стоим с длан в дланта.
Сякаш пак подновяваме
тази детска игра.