ТОЙ, за кеф ей така,
пише поетични слова.

ТЯ, вдъхновителка,
нежна на всичко това.

ТОЙ покани я сега,
на чашка горчиво кафе,
там, на брега на Черното море.

Девойка дългокрака, късопола
поднася кафето,
пред нас е блеснало морето,
оглежда се в него, синьо небето.
Пръски водни плуват ми в брадата,
зайчета слънчеви танцуват ти в косата.

ТОЙ - Господи, при толкоз красота, не стих,
стихосбирка написал бих.

ТЯ - Моля те, /с върха на пръстите си нежни
докосва чашката гореща/ кога и как пишеш
думичките вълшебни?

ТОЙ - Подобни преживявания /с поглед я поглъща/
родили са повечето ми творения,
писани по кафенета и...

ТЯ - По кафенета...?

ТОЙ - ... и други... -нета различни,
по време на пътувания романтчни
/как обичам да пътувам само/.

ТЯ - Ами морето? /усмихва се закачливо,
поглежда морето/

ТОЙ - По плажове, улици, храмове,
паркове, планини, насън и наяве.

ТЯ - Нима, навсякъде стихове виждаш?
/играе си с лъжичката/

ТОЙ - /взема ръката и/
Миличка, виж...
заглавия няма да посочвам.
При прочита, това личи.
Романтиката аз обичам,
красотата навред откривам
/целува и ръка/

ТЯ - /лека руменина по бузките и личи/
Та светът не е само красота.

ТОЙ - Ето сега се сещам как
едно пътуване, с нощен влак.
Роди то стих
и пътуване на един дъх,
не е публикувано, но...
ако проявиш интерес,
ще ти разкажа го нощес.
По-актуални събития
вземам отношения,
за жалост те са живи,
най-често не са красиви.

ТЯ - И така сядаш,
молива вадиш и... /сбърчва носле/

ТОЙ- /едва забележимо намигва/
Не мила, не сядам с нагласа да пиша,
даже изобщо не сядам, живота у мене диша.
Дума една, чувство или жест,
спомен жив, миг красив или чаровна случайност
превръщат се в акростих... в лиричен текст.

ТЯ - /с широко отворени очи/
Зчучи, лесно... весело, на игра мирише

ТОЙ- /с взор над морската шир/
Де да беше,
понякога - ту от мъка се смея - ту плача от радост.

ТЯ - /размръдва се на стола, докосва коляното му/
Ммм...не казвай, че е тежест

ТОЙ- /не се отдърпва/
Когато се най-малко очаква,
Когато най-силно има нужда,
Когато ме силно провокира...
Понякога... и суша настава

ТЯ - /мило го поглежда/
И тогава...

ТОЙ- Тук МУЗАТА, РЕШАВАЩА сила ми дава,
/целува я весело/
стихът сам се ражда,
за поета остава да го регистрира.

ТЯ - / сияе, кокитничи / Знаех си аз...

ТОЙ- /целувка въздушна и праща/
В сайт един, където често публикувам,
така спонтанно, макар и рядко отзиви пиша.
Нямам много време там да чета.

ТЯ - Как избора правиш?

ТОЙ- Напимер заглавието, ме привлече...
най-често автора е момиче...

ТЯ - Момиче...
/с раздразнителна нотка/

ТОЙ- /усмихва и се многообещаващо/
Нормално, противополжното ме влече.
По време на прочета,
ако формира се у мен рекция,
в отзив намира редакция.
СТОП!
Ами кафето? Изстина...
Така го обичам...
/ръцете и милва/
Със шепи го миличка стопли...
Със целувка подслади...