Ако можеш да спреш морето
да не се плиска по бреговете...
Ако можеш да отвържеш на дъгата-
от бреговете- краищата й двата...
Ако можеш птица да задържиш
разперила крила да не полети...
Ако можеш вятъра в стая да запреш
върнал го от безгрижния му летеж...
Ако можеш Слънцето да приспиш като му пееш,
та сутринта да забрави, да не изгрее...
Ако можеш всички звезди да сбереш в кош,
за да не греят през цялата нощ...
Ако можеш след есента пролет да запалиш,
ако ти позволи самодива насън да я погалиш...
...Тогава ще спреш любовта у мене
и ще престане да пее за нея
мойта Вселена...