Хотелска стая, тънеща в разкош...
събуждам се - леглото пусто!
Къде си? Пак остави ме сама
и ето почва да ми става тъжно.
И само спомена, останал в мен
изгаря ме жестоко и боли,
а само преди часове
горях във твоите ръце.
И как успя отново да откъснеш,
живота ми от всички покрай мен
Любов ли е, или пък пак е грешка
студено е, а беше ми добре.
Очите ми не виждат други,
сърцето ми не тръпне за това
да бъда чужда, да те нараня,
а само с теб и пак отново с тебе....
Една повтаряща се грешка,
един безумен грях!
Погледнеш ли в очите ми - ще видиш
копнеж е - не е грешка...,
но въпреки това оставаш грях,
мой едничък, сладък грях!
Хотелска стая, тънеща в разкош...
обръщам се - и двамата ни няма!
Затръшвам зад гърба си тежката врата,
но ще се върна някой ден, за да сме двама!