Ще ми простиш ли грешката ми, Боже?
- че безумно много Го обичах,
- че аз Него сложих в Твойто ложе,
- че единствено във Него аз се вричах.
Ще ми простиш ли всякое отричане?
- от Теб, от Твоята закрила,
- сакрални, че са думите изричани
единствено пред Неговата сила.
Аз грешна съм и прошката не заслужавам!
- и тук сред роя от въпроси,
аз виждам Него и оставам
Мария-Магдалена, но пред Него, Боже!