Всяка сряда се срещаме тайно
под брезите на речния бряг,
две звезди знаят нашата тайна
и прохладният пролетен мрак.

Тихи клони към нас се надвесват
да погалят две будни сърца –
тъжно пеят любовните песни
и изпълват със обич нощта.

А реката под нас се бушува
и ни праща сърдити вълни,
любовта ни е приказна чудна,
ала смъртният грях ни личи.

Че измъкваш се тайно от вкъщи
две горещи ръце щом заспят,
за да видиш очите ми пъстри
как под лунните сълзи блестят.

За да могат пресъхнали устни
да си влеят отново живот,
да забравят за дните безвкусни
и да вкусят частица любов.

Знаем тази любов, че е вечна.
Нека съди ни строго светът,
нека бъде порочна и грешна,
но за нас е светица една.

И така всяка седмица бяла…
Падат листи, натрупва снегът.
Наближава ли грешната сряда,
ни очаква със трепет брегът.