Греховно хубаво ми е с теб...
Изгарям, когато докосваш ме нежно,
Когато устните ти сливат се с моите,
Когато усмивката ми отговаря на твоята,
Когато смехът ми е свързан със теб...
Копнея и страдам, когато те няма,
Дори за минута, дори и за миг.
Сърцето ми сякаш гнездо е на гълъби,
Осеяно с цвят, окъпано в обич...
***
Понякога чудя се защо те обичам,
Понякога мисля си, че сънувам.
Дали е истина, дали е реалност?
Дали е любов, дали е мечта?
***
Щом нощем погледнеш небето,
Там една звезда ще блести по-ярко –
Представи си моята усмивка.
Щом сутрин отвориш очи,
Ще усетиш топлината на моето докосване.
Дали ще ти липсвам наистина?
***
Дали ме обичаш, така както аз теб?
Дали ти е тъжно, когато ме няма?
Дали ти се иска завинаги да съм твоя?
Дали ще страдаш, когато ме няма?
Дали, дали, дали...
А какво е сега? Какво ще бъде утре?
Просто измама или приказен сън?
Нека не гадаем, а просто живеем,
Нека не мечтаем, а се обичаме...

3.04.2005
Първомай, България
Маги