Любовта ми отиде си.
Следват ден подир ден.
Черни облаци нижат се –
тъй познат стар рефрен.
А се радвах на дявола,
що ни с лудост събра
и отиде си в пъкъла,
аз останах сама.
Тежки мисли преследват ме –
все безлични души,
все отровени спомени
и горчиви сълзи.
Аз избягах от залеза
на далечния ден
за да спра и омразата
дето храниш към мен.
И погледнах към изгрева,
моя, светлия път
и се хвърлих във бързея
наречен “Живот”!