Сутрин... хладина
безбрежна тишина...
студената мъгла полепва по душата ми...

Прекрачвам спомени безброй,
лица на сенки избледняват
и изчезват в миг...
И всичко опустява...



И ще вървя...
със заключени от лед ръце,
ще изтривам кръвта от моето лице,
и сянката от сърцето ще прогоня...

Звук свисти във празнотата,
проблясва в миг и... прах!
Всеки, престъпил светлината
покайва се... за своя грях...

Да, престъпих я...
И ще вървя докрай!
Докато сам не падна в мрака...

И ще бродя аз из хаоса,
и ще намеря път,
път през тръни ще измина,
за да стигна там...
... в градината от камъни....