Още вратата не затворил,

още не казал "сбогом"

вече ми липсваш много

и без тебе, усещам, не мога...

Още преди да напуснеш

двора - голям и просторен,

иска ми се да извикам "Спри!"

"Не тръгвай!"... "При мен остани!"

Но нещо ме спира...

не позволява ми то да крещя...

не дава ми след теб да изтичам,

не дава ми да те спра...

Ах, тази моя гордост проклета,

не дава ми да се огъна пред теб.

да ти кажа, че искам те,

че не мога да живея без теб...

Ще мине време, да знаеш,

преди да разбереш,

че тебе аз много обичам,

че не мога дори минута без теб...

Но горда съм аз,

не мога и не искам да призная пред теб

колко слаба съм всъщност,

когато става дума за теб...