StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 162,989
   Потребители: 12,344
   Автори: 3,996
   Коментари: 310,580
   Точки: 2,643,380
   Съобщения: 147,433
   Лексикони: 4,493
   Снимки: 10,767

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Гола съм до болка, до вик, до илюзия...

Гола съм до болка, до вик, до илюзия.

В самотата. В страховете си.

Косите ми събират лято

по рамената ти,

а снега по устните се превръща

в капки нежност,

които хранят онази моя любов,

надвесила се над очите ми

и караща ме да бързам.

Занякъде, но къде е то?

Може би към онзи съшил от душата ми

малка люлка за въздишки и птици.

Аз вече не въздишам, но птиците

още ме обичат,

а той краде от крайчето на устата ми

онзи смях, който кара

земята да се върти само за него.

 

 

 

 

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-03-27
прочитания: 90
точки: 2 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход