Иска ми се да пиша! Не мога!
Сърцето е празно, мълчи и тъгува!
От какво сега не си доволно???
Щом те боли, нищо не струваш...
Колко пъти трябва да ти повтарям,
че не се плаче за хора такива,
които твоята мъка не заслужават,
но ти пак нож самичко забиваш!
Глупаво си, сърце! Че продължаваш
да кървиш и ненужно се нараняваш!
А има ли за какво да съжаляваш,
когато този \"любим\" те предава?!
Хайде стига драми излишни...
Казвам ти вече, сърце, спри се!
Раздялата всъщност не е нищо трагично.
Тя е ново начало. Приеми го!
Но ако смяташ да мълчиш и тъгуваш,
вярвай ми, сърце, и аз ще те зарежа!
Защото сто пъти ти казах:не си струва
заради някакъв там си да губиш надежда!