StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,162
   Потребители: 12,357
   Автори: 3,999
   Коментари: 318,694
   Точки: 2,662,697
   Съобщения: 156,438
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,795

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Глухарчето, което беше свещ

Усещам, че ми влиза във окото
глухарчето с безценни семена
и тихичко в кръвта ми пуска котва
най-скъпата ти нежност досега. 
В гърдите бие пулса като нота. 
На връхчето на приливна вълна
сърфира радостта ми от живота.
Побирам те в усмивка и сълза. 
Сълзата няма нищо да удави, 
ще бъде огледало без вина,
защото с теб успяхме да забравим
с какво сме се  ранили и кога. 
Изпоти се от страстите стъклото
с молитвата ми, казана без глас. 
Не стреляй в огледалото защото, 
ако улучиш себе си, ще падна аз. 
vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2019-06-23
прочитания: 85
точки: 13 (виж далите точки)
коментари: 3 (виж коментарите)
препоръчано от: 8 (виж препоръчалите)

Вход