Аз чакам сам, загледан в мрака.
Аз чакам твоя нощен влак
и само споменът със мене чака.
Аз чака, чакам тебе пак.

Тук вятърът навява мирис,
прекрасен мирис, буен, див,
и жаден поглед нежност дири.
Намира само спомен жив.

А мойта гара е тъй тиха
и тишината чак крещи.
Със тъжни багри самотата
рисува твоите очи.

И ето идва моята надежда -
със влака ни дано пристигнеш ти.
Във мрака плахо пак поглеждам,
но теб те няма. Как боли!

Луната бавно с мен си тръгва,
но ден не идва. Само мрак.
Мен сляпата надежда ми остава –
Аз теб ще чакам утре пак.