Гълъбо, птица ми бяла,

в белите божи предели...

Дето си свят прелетяла,

мойта изгора, виде ли...

Де си ми, де си ми била,

де си ми гукала, пяла...

Мойта ми, булчица мила,

нейде, дали си видяла...

Тъжна ли, беше, засмяна,

беше ли здрава, доволна...

Или във морна премяна,

беше ми, милата, болна...

Нещо ми, гълъбо, гукаш,

а ми не идеш на рамо...

И ми сърцето разпукаш,

тихо ми, гълъбо, нямо...