Ако в нощ зловеща и студена

те питат с пламнали очи:

"Къде е твойта Магдалена?",

ти кажи им,не лъжи,

кажи им,че в земята гния

и превърнала съм се на камък,

змии очите ми че пият

и крадат сърдечния ми пламък...

Кажи им,че не съм ти мила

и забравил си за любовта.

И те ще знаят-гроб да дирят,

който ТИ ми изкопа!!!