Ръката ми груба разряза небето,
с остър, безскрупулен скалпел,
в лазура сияещ точно където,
бе твоят ангел мечтател.

Зейнала черна дупка бездънна,
надвисна над мен безпощадно.
Всичко, което имах погълна,
стопи се за миг безвъзвратно.

Само мене остави да скитам-
грешник на пуста планета,
да те търся и за теб да разпитвам
ветрове, планини и морета...