ОТИВАМ СИ И НИЩО ТИ НЕ КАЗВАШ.

ОБРЪЩАШ С БЕЗРАЗЛИЧИЕ ГЛАВА.

НИМА ТИ МОЯТА ЛЮБОВ НАКАЗВАШ?

С КАКВО ЛИ СЪМ ЗАСЛУЖИЛА ТОВА?

СЪРЦЕТО МИ КЪМ ТЕБ БЕ ПОЛЕТЯЛО,

ИЗПЪЛНЕНО С НАДЕЖДИ И МЕЧТИ.

И ВСИЧКО БЕ КРАСИВО, СВЕТЛО, БЯЛО,

КЪДЕТО И ДА ГЛЕДАХ - БЕШЕ ТИ.

НЕ ТРЯБВА ДА ВИНИШ ТИ МОЙТА ГРЕШКА -

В ТОЗИ СВЯТ БЕЗДУШЕН И СУРОВ,

ПРИ ТАЗИ САМОТА Е ТЪЙ ЧОВЕШКО,

ПРИЯТЕЛСТВО ДА СБЪРКАШ С ЛЮБОВ.

ОТИВАМ СИ, НЕ ТРЯБВА ДА ОСТАНА.

В АГОНИЯ НЕ ИСКАМ ДА ИЗТЛЕЯ.

И ТЪЙ - В СЪРЦЕТО С ЖИВА РАНА,

А НА ЛИЦЕТО С МАСКА, ЩЕ ЖИВЕЯ.