Днес времето довя горчиви истини...
и каза \"пий!\" \"На екс!\" \"Това си ти!\"
За всички чувства в мен недоизпитани,
си плащах със коктейли от сълзи...
Залъгваха сърцето хитри вещери,
омайваха го с думи, не с дела...
И аз наивно и пред враговете си
раздавах се със предана душа.
След ударите ставах все по-истинска.
По-мъдра и по-силна... но така,
след чашата със болка - непоискана,
израствах исполин... но без душа...
Горях от вън, а вътре всичко гниеше,
без теб, без любовта, без топлина.
Сърцето болката усърдно криеше,
в невидима обвито самота...
Днес пий сърце - апатия! Наздраве!
Горчиви истини с парчета от душа...
Безчувствена, от нищо не се става,
това е следствие от чашите тъга!