Опитах се да тичам като га̀мен по брега,

но спъваше ме шепотът на пясъчната болка.

А вятърът, окъпан от солената вода,

пребори се с вълните и се скри в рибарска лодка.

От лодката изригна звънка песен на деца,

целунати от слънчевите влюбени фотони.

Изгряха пак усмивките по детските лица,

в очите им се раждаха искрици милиони.

Във кръчмата до плажа, дремещ, старият моряк

се връщаше в съня си към любов на някой пристан.

Лулата му подскачаше в неравния си такт,

димът от нея весело и някак смешно кихна.

На пясъка оставих всяка болка. Изведнъж

затичах се свободен и съвсем самонадеян.

Почувствах, че отново аз съм оня влюбен мъж,

готов за тебе песен да напише и изпее.