Очаквам Коледното чудо... На обич ми мирише...
Почуква вятърът със нокът по заскрежените ми чувства.
И грабвам молива изписан. И стържат белите ми листи.
А вън припява тишината: Fur Elise...
И Чудото пристига като струйка дим
и пали с обич думите под мойте пръсти,
и става топло, Боже мой... от мен... от теб...
от бялото на чистите ни помисли...
и ми се пише за любов... за топъл сняг,
посипал се в косите... и за пъртината в очите ни.
А във камината припуква с нежен звук
и аромат на бор и на шишарки: Fur Elise... Fur Elise...
... и чувам тихите ти стъпки... отвън, на моя праг са стъпили -
две Коледни звезди разцъфнали... На обич ми мирише...