Преоткрий ме с небленуван ореол,

възвести далечните забрави несънувани,

хиляди вълшебства разпръсни  в делника ми,

невъзможно съществуващ.

Ако в морското приветрие под старото небе,

зашепти забързан бриза летен

и сълзата ми, вълна от светове,

нарисува слънчева позлата,

във невидимия образ на невинност помъдряла

прегърни оная болка в моето сърце,

превърни ме в морска пяна…