Под миглите издайнически плува
обида, премълчана досега.
Прогонвано неверие нахлува.
Навява недопускана тъга.
А истината, пазена ревниво,
проблясва с острието на стрела.
Усмихната от тебе си отивам.
Но крача със пречупени крила.
И ти навярна скоро ще почувстваш,
че в стаята си непростимо сам...
Завесата над сцената се спуска...
Финал ли е?...
Или антракт?... Не знам.