Плачех, давех се в сълзите,

молех се за мъничко любов.

Падах духом, губих се във мрака,

виках те, но ти не чу моя зов.

На парчета сърцето ми разби,

казваш \"за друг думите пази\".

Писмата ми фалшиви били,

не ти изнася, че те обичам, нали?

За кого думите да пазя?

Като за тебе са само те.

За любовта ти на колене ли да лазя?

Това ли искаш? - отговарям с твърдо - \"НЕ\".

ПРОЛЕТНОТО МОМИЧЕ