ФРАГМЕНТИ 17
* * *
Студено е навън,
като в сърцето на разлюбила жена.
* * *
Край хората ще минем
по булеварда сив на ежедневието.
На всекиго безгрижно ще дадем
частица светлина, трохичка радост,
една секунда златна от късмета си,
че се обичаме.
* * *
За тебе ще откъсна цвете,
за мене ти –
усмивка от дъгата.
* * *
Превърна любовта ми в скитница
в безкрайните пустини на годините.
В тях всяка песъчинка е
една отронена сълза за тебе.
* * *
Подхвърля някой:
- Щастливи сте. Не можете един без друг.
Каква илюзия – не мога аз без нея,
а тя си е добре във своето един без мен.