Есента пристигна някак си неканена...
И доведе пак със себе си мъглите...
В миг угасна любовта ни пламенна ...
И изстина топлината в душите...
Есента топлото лято пропъди...
И дъждът неуморно ръми...
Не пърхат в стомаха ми пеперуди...
Ах, сърцето, то най ме боли...
Есента ще покани и лютата зима...
Вятър и сняг...И виелица...
Не успяхме да останем сгушени трима-
пребори ни студът- изневиделица...