(Caribiana & CAMCOH)
Вървим през тази чудна приказна гора,
където Есента си прави пикник.
Събирам ти в букет най-цветните листа –
и бързам – знам, че те ще те усмихнат.
А аз ти нося шепа пресен дъжд,
набран от облака, направо от небето.
И горската пътека - мъхест плюш -
към тебе тича под нозете ми.
Една поляна ни намира. Двамата.
И всички птици от гората се събират...
Тревата ни поглъща и се стапяме,
и само слънчеви лъчи над нас прозират.
А въздухът е нежен и тръпчив.
Опиващ като късно, тъмно вино.
От шепота ни няколко щурци
се будят. И ни свирят, и ни свирят...
И Есента намига ни в съцветия
от всичките нюанси на дъгата;
обгръща ни с уханните обятия,
отнася ни в света на чудесата.