StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 166,037
   Потребители: 12,397
   Автори: 4,023
   Коментари: 320,446
   Точки: 2,657,235
   Съобщения: 156,319
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,692

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Енигма

И ти ли като мен опипваш мрака
с окръглени от тишина очи?
Луната - полудяла нестинарка
танцува по жарава от звезди.

Остави ли ми някакво послание
в невинния трептеж на перуниките?
Минутите - дъждовни капки падат
и вечността е грешно ненаситна.

Повтори ли най-свидната надежда?
Морето си от шепите изплиска ли?
Запомни ли, че кукувича прежда
не я лови едничката ни истина?

Намери ли в цвета на слънчогледите
страха на семената от плашилото,
когато на дъга приличаш целия,
а аз съм полутонна до безсилие?

Във джоба ти сърцето ми от камъче
дочува ли на бурите ти пулса?
Глухарче във косата нося, само че
отнесе вятър фините чадърчета.

Ще бъдеш ли последното небе,
очите си разсънени да вдигна?
Най-силни са крилете ми във пет,
любима моя обич и енигма.

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2014-05-09
прочитания: 292
точки: 27 (виж далите точки)
коментари: 7 (виж коментарите)
препоръчано от: 15 (виж препоръчалите)

Вход