Тази история нека започне така:
Празна стая, две сълзи, ти и аз .
Стаята шепти и вае странни форми на отчаяние,
сълзите се стичат по стените и.
Така тежки сякаш носят своето смъртно наказание.
А аз пея мъчно самотната песен...
Звуците по-сладки от пролетен полъх галят твоето лице...
Сърцето ми потръпва... Искаш ли то да спре?
Дадох ти всичко, което имах.
Живота си дори...
А ти се подигра и остави ме да роня тези горчиви сълзи...
Добре, така да бъде... С друга ти върви!
Но знай, че някога и ти ще си затворен между тези четири стени...
И твоята, сега макар лукава усмивка, в хиляди парченца ще се стопи...
Душата, липсваща в твоите гърди... ще дойде и ще те прегърне...
Приготви се да боли!! ;]