StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 161,474
   Потребители: 12,327
   Автори: 3,983
   Коментари: 305,262
   Точки: 2,632,776
   Съобщения: 126,883
   Лексикони: 4,477
   Снимки: 10,745

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Емигрирах от тяло по тъмно от смърт...

Емигрирах от тяло по тъмно от смърт.

Във гнездото на птица зачевах звезди.

Едва ли ми беше простена тъмнината в очите.

Леко сгъвах небето във длан.

И прокарах филизи по тъмните облаци.

На хазарт проиграх светлина и очи,

а сега пророкувам срутване на мечтите.

Как да спра онзи вятър от устни?

Отхвърли ли ли ме той от вечността?

Власт и сила намирах в сълзите,

а сега съм кокиче със гръд на жена.

Няма полъх от устни от мен неусетен,

дъх на дюля напомня за някой,

жадно впивам пръсти в земята

и разпридам на лъч тишината.

Йогата взе да ми пречи на самотата,

смърт се стелееше тъмна над мен,

кръстове падаха от стената,

а душата, къде е душата?

 

 

 

 

 

 


vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2018-03-18
прочитания: 60
точки: 4 (виж далите точки)
коментари: 0 (виж коментарите)
препоръчано от: 0 (виж препоръчалите)

Вход