Надалече гнездо ти си свила –
тук е нощ, а при тебе е ден.
Твърде стара е мойта гемия,
а и аз съм съвсем изморен.

Някой даже открадна веслата
и не мога натам да греба,
но пък пазя си болката свята –
на душата потребна е тя.

Гасне тихо свещта догоряла
и отлитат безсмислено дни...
По-добре, че не си ме видяла
как напускат ме всички мечти...

За какво ми е мъжката сила –
тебе вече те няма до мен...
Е, дано пък, дано си открила
топлинка в онзи свят – съвършен!