И влюбени житата ще узреят.

И пак ще цъфнат макове уханни.

И сърп ще съска, и щурци ще пеят...

Но само аз зелена ще остана,

че все е облачно над мен небето -

ни дъжд, ни слънце. Само вятър сух.

Ни песен, ни сълза. Кърви сърцето.

На камък станах – сляп и ням, и глух.