StihoveBG.com
Начало

Статистика
   Произведения: 165,667
   Потребители: 12,387
   Автори: 4,018
   Коментари: 319,560
   Точки: 2,653,286
   Съобщения: 155,809
   Лексикони: 4,499
   Снимки: 10,683

Следете ни в
Следете stihovebg в Facebook Следете stihovebg в Twitter
Творба - информация

Ела

Ела в нощта, когато съм притихнала
и нежно галят ме лунните лъчи!
В прегръдка нежна на бурята утихнала,
опирам чело в твоите гърди...
Мълвиш ми нещо, изгубвам се във спомен
- за мен, за теб... за онези дни.
Ела сега! Ужасно съм безмълвна,
копнежите стаила съм във мен.
Иска ми се съдбата да прокълна,
че ти не си, ти не си до мен!
Пристъпвай тихо! Нека се обичаме!
Лутахме се в дълбока тъмнина...
Ела сега - в лоното на нощта!
Обичаш ли ме, ти ... не спомена.
Symbol

vote гласувай за творбата | favor добави в любими | send изпрати на приятел
comment напиши коментар | error открих грешка | alert сигнализирай за нередност
save as txt свали като txt | save as doc свали като doc | save as pdf свали като pdf

автор:

раздел: Поезия -> Любовна
публикувана на: 2020-01-19
прочитания: 40
точки: 12 (виж далите точки)
коментари: 1 (виж коментарите)
препоръчано от: 3 (виж препоръчалите)

Вход