Ела, хвани ме за ръката,

отнякъде се чува блус за двама.

Нощта приспива с танц тъгата,

а аз с целувка нежната си дама!

 

Да потанцуваме и ние,

клавишите във мрака се прегръщат ...

Сълзи от шепите ми пие,

любовта, а мечтите се завръщат.

 

Искам от ръцете ти добри,

за моите коси сребро да взема.

Да посрещнем бъдещи зори,

от обич да ти посветя поема.

 

И всяка вечер под звездите

да се прераждам в погледите сини,

да копнея изгрева, и дните,

на изживените със теб години!

 

Харесва ми да се усмихваш,

харесва ми да чувствам, че се вричам!

В прегръдката ми да притихваш,

когато шепна ти, че те обичам!

 

Ти си цветето на любовта

събирало росата на зорите,

и онзи припев, в който песента,

на влюбените милва им косите!

 

Ела, хвани ме за ръката,

отнякъде се чува блус за двама ...

Пътеката ще е дъгата,

а ти ще бъдеш моя първа дама.

 

На жена ми Диана