Индиговата самота на утрото
е по–горчива даже от кафе
неподсладена, черна, гъста
във рамка от намръщено небе.

В сълза се скрих и в глина я омесих
и с глината зазидах си сърцето
да не попада в клопка всеки път,
когато някой ми рисува по небето.

Или пък пише стихове за мен,
а думите във тях са хулигани,
закачат ме, завъртат ми света
а никак не умея да се браня...

Така че, с глиненото си сърце,
с очи зелени – тъжна самодива
мини през прага - на кафе,
защото самотата е горчива...