Ела, Любов, докосни ме,
чуваш ли как сърцето ми
все по-лудо започва да бие?
Да, Любов, ти плени ме!
Сега болката ми заличи,
капка от твоя еликсир
на сърцето ми подари
Искам да се слея с теб,
искам да не ме боли!
Искам да изпитам това
което изпитваш и ти
щом всеки път нечие сърце отнемеш
и на земята захвърлиш го да лежи,
събрало от всички твои дарове -
щастие, омраза, обиди и всякакви горчивини.
Ела, Любов, разбери.
Ненужна си на никого ти
ако с обичта която извличаш
не даряваш онези ранени души,
чакащи да ги споходиш с китка
цвете, на която насъбралата се болката тежи
Така е, Любов, това си ти.
Отначало щедра, после вземаш си всичко
и ние продължаваме да се надяваме,
че няма да боли и отново теб очакваме
със замъглен поглед и горчиви сълзи!