Не с очи, а с думи можех да говоря,
но не се осмелих на това.
Започнах с разума да споря
и ето, че останах сама.
Чувствата си не разкрих,
от страх ли, от какво, не зная.
Толкова думи спестих,
и това доведе до края.
Няма ново начало,
няма втора възможност.
В сърцето ми остава само,
вина и някаква тревожност.
Пътищата ни се разделиха,
едва ли, ще се пресекат.
Нерешителността възможностите убиха,
едва ли, някога ще си простя.
ПРОЛЕТНОТО МОМИЧЕ
silvana