uFeel.me
Едно старо писмо...
Автор: nella_gold,  11 октомври 2010 г. в 06:59 ч.
прочити: 423
               „Днес ме попитаха дали
                съм влюбен - казах ДА”
                           из... виртуала

Дали ако беше... Бог...
Дали пред олтара ти
щях да стоя на колене
и да се моля... неистово?!

Дали ако беше... Дявола,
дали по огледалото
щях да се кискам,
за да изгориш... в моя Ад?!


Дали...
Ако отдавна е преминала
онази тръпка...
Ако онзи спазъм сърдечен
се появява все по-рядко,
(или още разбунва сърцето ти...)
Ако трябва ... да си тръгна.
(Но... не ме пускаш).
А и ...ти...
Така си се вкопчил в мен,
че предпочиташ да остана.
Усещам топлината в очите ти
още, когато те видя.
(А моите се навлажняват).
Ти се научи да плачеш...
(без сълзи...)
И онзи хлад по ръцете –
когато сякаш се страхуваш
да ме докоснеш,
за да не ме... изрониш
като пясък между пръстите.
Да ме прегърнеш...
За мен си все още онзи свят,
който искам да опозная, докрай.
Макар с гриф: „До поискване”.
И онова спокойствие,
което нямам... на яве.
Онова мъничко „да”,
което ... преобърна света ми.
Всеки звън на телефона,
който ме кара да потръпвам.
... щом дочуя гласа ти.
И... представяйки си всяка
твоя гримаса,
(дори когато си даваш вид,
че се сърдиш), да обезумявам,
че не си до... мен.
Всъщност... ти реши.
Но... само за себе си.
Аз... не приемам
всяко твое решение,
дори да е най-изгодно за мене.
И ако все още държиш на
нещата в онзи им вид,
ако все още ме очакваш,
ако... (Наплаках се...)
(И... не съм луда, но...
не е късно да го направя).
Дори на инат ще успея!
И усещам, че...
ще се случи,
всичко онова,
което не ми дава мира,
но...
Може би това е
съдбата ми –
да те дочакам,
като забравено старо писмо...
с гриф: „До скоро!”,
... защото ми липсваш!


21 март 2010

    За нас Условия за ползване Бисквитки
    © 2004 - 2024 uFeel.me