Че искам да те видя-е така.

Ръцете ти - прострени върху моите...

онзи миг напомня ми неумолимо за

онова, което беше, а сега не е...

 

И очите ти блестящи и унеси

в това, което аз съм и ти чувстваш към мен,

сладките целувки и гласът ти - ахх, будят ме

и желая ги, но увиии...

 

А сега дори не искаш да ме виждаш...

И погледът ти не знам на къде е устремен.

Поглед, който често виждам и ме гледа,

но не в реалността, а  в едно отминало преди.

 

И как сега с лекота да те забравя?

Разтварях ръцете си с надежда за други,

Оставях следите си върху нечии устни, но

емоции имаше - само мигновени, и

победа след победа ти бележеше над мен

и обречените опити на нечии ръце.

ПОСВЕТЕНО